Bebel Gilberto

Фенове

• Влдислав Ангелов - _{08.09.2007 20:10}

  Типично по български, мястото и особено организацията на концерта бяха на трагично ниво, с крайно неприятни условия за публиката. Само за да влезе в летния театър, човек се нуждаеше от слонско търпение и не малка доза героизъм, за което свидетелства факта, че концерта започна с около час закъснение. Вътре, разположението на местата и пластмасовите седалки с възтесни редове между тях, може би са достатъчно удобни да изпиеш няколоко чаши от емоционалната боза на Тоника, но в случая приличаха на строена войска, готова безжалостно да убива изобилието от ритъм, което предстоеше да се излее от сцената. Истината е, че не малка част от публиката напълно заслужаваше подобни условия - хора, които без да знаят за какво точно става дума, бяха дошли на концерта само за да не пропуснат нещо. Някои варненци, изглежда страдат от тежък комплекс на провинциализъм, тъй като непрекъснато проявяват съпричастност и интерес към малкото значими културни събития в града им, но не заради самите събития, а просто заради това че се случват във Варна. И така, при подобна обстановка, без подгряващи изпълнители всеки концерт би изпаднал под угрозата на посредствеността и провала. Но не и онази вечер. Предстоеше нещо вълшебно. Дори и онези, привикнали към музикалните чародейства на Бабел Жилберто не бяха достатъчно подготвени. Няколко минути след началото на концерта, сякаш целия останал свят се стопи в небитието. Всичко което съществуваше беше тази едновременно божествена и демонична музика - опияняващо богатство от ритъм вплетено в сребърна паяжина от нежни мелодии и уникални вокални импровизации. В един момент имах усещането, че животът няма какво повече да ми предложи...,но музиката продължаваше и аз исках още и още...