БЕТОВЕН - КЛАВИРНИТЕ ЛЕГЕНДИ
Седем багатели оп. 33
Соната № 2 ла мажор (оп. 2/2)
Петнайсет вариации и фуга по тема «Eroica» оп. 35
Соната № 14 до диез минор «Лунна» (оп. 27/2)
Изп. Василий Илисавский — хамерклавир мод. Антон Валтер (Виена, 1793)
Според прочутия педагог и ученик на Бетовен Карл Черни, великият композитор около 1800 г. е бил притежател на форте-пиано (или хамерклавир) от Антон Валтер — най-добрия инструмент във Виена. Клавирът на Бетовен не се е запазил, но Валтеровият модел става база на най-успешно копираните хамерклавири в наше време. Това доста скромно по размери пиано позволява да се разкрият някои от художествените замисли на композитора, неизпълними на съвременния ни роял.
“... Необикновен, вдъхновен музикант, чисто удоволствие е да слушаш неговото изпълнение...”- пише Марта Аргерих за пианиста Василий Илисавский. Петербургският музикант, живеещ в България, изпълнява своите концерти както на съвремено пиано, така и на старинни инструменти от 18 и 19 в.
Негови учители са Олег Майзенберг, Екарт Зелхайм, Барт ван Оорт и Елена Шишко. През 90-те години Василий е постоянен гост в петербургските зали и солист на Петербургската филхармония. Изявява се и като чембалист заедно с ансамбъла за старинна музика "Ars consoni". Лауреат е на международните конкурси “Клара Шуман” в Дюселдорф и “Сергей Прокофиев” в Петербург. Прави записи за немските радиокомпании Bayerischer Rundfunk, NDR и SWR. От 1996 година Василий живее в Германия, от 2003 — в Белгия и Холандия, където специализира модерно и старинно пиано.
Участвува в множество музикални фестивали в Европа и Русия и в повечето значителни фестивали в България. Провежда лекции, концерти и семинари по старинно пиано в редица от европейски и руски консерватории, както и в НМА София.