August Strindberg “Fröken Julie”
адаптация и постановка: Маргарита Младенова
сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова
участват: ХристоПетков, Албена Георгиева, Мирослава Гоговска.
Занимава ме тревожната мисъл, с която живеят философите от първата половина на 20 век.: какво се случва с човека - особено след войните – щом той е престанал да бъде същински обект на цивилизацията? Той вече не стои в нейния център. В тези последни етапи тя има други цели. Човекът стой маргинално спрямо тези цели. Точно тази цивилизация – на технологиите, на парите и пр. започва да произвежда друг тип човек. Нещо става с класическия човек и той метаморфозира в някакво видоизменено подобие, за което Бог няма, няма неписани закони, понятия като съвест и морал се считат за анахронизми. Абсурдът е, че тази цивилизация си го отглежда и той започва да руши устоите й. Точно този тип и процесът на неговото образуване е център на погледа на Стриндберг. Като всеки мегаталант и гений той улавя в зародиш скритите от общите очи явления и предупреждава какво става, ако това положение не се осъзнае и не започне да се удържа от човека. Не се осъзнава, не се удържа и ние сме вече във времената, в които цивилизованият варварин държи правилата на играта, негов е светът, всичко останало са малки маргинални ниши, които държат на други ценности. Страховете и кошмарите на Стриндберг са страховете и кошмарите на една струна, на една човешка вибрация, която вижда повече от другите. Върху това стъпваме. То се наслагва с нашата голяма тревога, с постоянната тема на Сфумато – да не се оставя човека на амнезията за това, което е постигнал човешкият дух.