Сцената

БЪЛГАРСКО ЗАГЛАВИЕ НА СЦЕНАТА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА – РУСЕ

„МАРИЯ ДЕСИСЛАВА” от Парашкев Хаджиев

1 февруари, петък от 19 часа – Русенска опера

Постановка: проф. СВЕТОЗАР ДОНЕВ.

Диригент-постановчик: ИВАН КОЖУХАРОВ

Хор „ДУНАВСКИ ЗВУЦИ”, хормайстор СТЕЛИЯНА ДИМИТРОВА-ХЕРНАНИ.

Главните роли: Александър КРУНЕВ, Мария ЦВЕТКОВА, Петър КОСТОВ, Стоян СТОЯНДЖОВ, Владимир ПОПОВ

Екипът на Русенската опера приканва своята публика да захвърли предразсъдъците и клишетата, изградени по отношение на българската музика! Така, както „лекият жанр” на забавната музика, така, както и българската рок-музика изградиха своята публика сред българите, ние, които работим в областта на т.нар. „класическа” музика, имаме съвсем не леката задача да реабилитираме класическите образци на българската камерна, симфонична и оперна музика. Но това ще стане не само благодарение на нашето упорство да изпълняваме български песни, симфонии и опери. Нужно ни е разбирането на публиката, която трябва да отвори своите сърца, да надмогне недоверието и да застане пред нас. Защото ние правим това с любов и всеотдайност! Изпълняваме българските произведения така, както изпълняваме и чуждестранните. И, ако за чуждата музика ние сме посланици на Европейската култура, то, за нашата, родната музика трябва да бъдем изпълнени с национална гордост и да внушим на вас, нашата публика, самочувствието от нейните достижения, които са равни по достойнство на международните.

Приканвайки ви да споделите духовната наслада от драмата на Мария Десислава, предлагаме непубликувани фрази-размисли на двете певици, изпълнили тази роля на русенската оперна сцена.

МАРИЯ ВЕНЦЕСЛАВОВА е сред плеядата от звезди на Русенската опера в периода на необичайния й разцвет през 70-те години на 20 век. Заедно със съпруга си баритона АНАСТАС АНАСТАСОВ поставят новите, модерните стандарти в актьорската игра на оперната сцена – експресията и страстния плам на драматичните артисти и психологичните детайли, познати от киното. Освен в „Мария Десислава” те си партнират и оставят забележително впечатление с партнньорството си в оперните драми „Тоска” (Флория Тоска и барон Скарпия) и „Макбет” (Лейди Макбет и Макбет).

МАРИЯ ВЕНЦЕСЛАВОВА:

„...Винаги съм обичала и предпочитала да играя роли на силни жени. Тоска и Лейди Макбет винаги са ми били любими. Но никога не съм пренебрегвала българските исторически опери. С Наско, мъжа ми, бяхме сред първите, изявили желание да вземем участие. Парашкев Хаджиев често идваше в Русе. Може би ни е гледал как играем заедно, може би е гледал „Цар Калоян” на Панчо Владигеров, където също участвахме и това го е накарало да мисли за нас, докато е работил върху „Мария Десислава”. Но голяма беше радостта ми и голяма чест ми бе оказана от съдбата да се срещна с тази героиня!

Саможертвата й винаги ме е карала да настръхвам. Но кой не би дал подобни жертви за отечеството си? Пред прага на робството... Точно в това е силата на моята героиня. И любовта. Без любов нищо няма на този свят.

Любима ми беше молитвата й пред Бога, когато трябва да избере пътя на саможертвата. Такава красота и вглъбеност, такъв душевен стон!... Но това не я прави, това не я показва по-слаба. Тази молитва показва нейната вяра, упованието й в Бог. Трябва да си силен, за да ти помага Бог. Казват, че Бог обича силните...”

МАРИЯ ЦВЕТКОВА е певица, за която „воюват” вече няколко сезона два български оперни театъра – Русенската опера и Бургаската опера. Омайваща с лекотата на гласа си и с богатата палитра на актьорската си игра, тя впечатлява съвременната публика с ролите си, изградени и изпълнени на русенска сцена на Графиня Розина в „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, Маргарита във „Фауст”, Мари в „Дъщерята на полка”, Лиу в „Турандот”, Матилде във „Вилхелм Тел” на Росини и Виолета в „Травиата”.

МАРИЯ ЦВЕТКОВА:

„...Някак дълбоко в себе си чувствам скършената душа на Мария Десислава. Разбирам мъката и страданието й, но усещам и нейната упоритост и сила. Съвсем не случайно в една от репликите си, моята любима нейна реплика, тя казва: „ЛЮБОВТА - ТЯ ВСИЧКО ПОБЕЖДАВА”. За да изпълни дълга си към родината, към царя, който е неин брат – това е едно неимоверно тежко изпитание, тя е отделена от любимия си, тя оставя отечеството си... И само силата на любовта остава, която я крепи и й помага да оцелее. Любовта към Мирослав, към любимия мъж и любовта към България. Съществото на жената е изтъкано от любов. И от вяра... Мария Десислава горещо се моли, за да добие още сили, дарява на любимия един рубинен кръст – дава му завинаги знак, къде и той да търси упование.

Тамара, историческата личност е толкова магнетична, че си задавам и един много смел въпрос. А дали тя не намира сили в душата си да заобича някак дори наложения съпруг?... С обичливото си сърце, с пълната си с обич душа, тя успява да укротява, да усмирява гнева на съпруга си султан Мурад. И, ако би живяла по-дълго, сигурно би го променила...”