Сцената

2010 Година на Фрeдерик Шопен - 200 години от рождението на композитора

Под патронажа на Посланика на Република Полша Н. Пр. Анджей Папеж

РЕЦИТАЛ НА АННА ДИТРИ - ПЕСНИ НА ШОПЕН

“Аз се задоволявам да извикам чувството, а на слушателя предоставям да си нарисува картината.”
Шопен до Фр.Лист

Световното честване на 200 години от рождението на Фредерик Шопен е повод светът да се обърне към творчеството на „Рафаело на пианото”, както ласкаво го нарича поетът Хайнрих Хайне. Франция и Полша си поделят правото на принадлежност на композитора, който е живял във Франция, но винаги е бил със сърцето си в Полша. Такъв е и изборът след ранната му кончина – Шопен е погребан във Франция, но сърцето му е върнато на Полша.

В България честванията на Световната година на Шопен се организират от Полския институт-София и от Френския културен институт-София. Поредица от събития, свързани с творчеството на Шопен, ще изпъстри културния афиш на България през цялата година.

На 22 февруари, от 19.00ч. – датата, която се смята за една от предполагаемите рожденни дати на Шопен (другата е 1 март), ОФД Пловдив ще бъде домакин на концерт с песни на Шопен. Песни, мазурки и етюди ще прозвучат в изпълнение на сопраното Анна Дитри (Полша) и пианистът Роберт Марат (Полша). Още на следващия ден – 23 февруари, концертът ще бъде пренесен в Полския институт – София от 18.00 часа.

Цени на билетите от 10 до 15 лева

Билети на касата на Концертна зала, пл. „Централен” №1, Пловдив, тел. 032 62 55 53 On-line http//www.eventim.bg, http//www.ticketsbg.com, http//www.ticketstream.bg

Изпълнителите:

АННА ДИТРИ е солистка на Оперно-филхармоничното дружество - Пловдив от октомври 2009 година. През периода 1999-2003 г. е член на състава за барокова музика „Студио 27”, а през 2003-2005 г. пее в „Схола Канторум Познаниенсис”. Дебютира през 2005 г. в операта от Хендел „Джулио Цезаре” в ролята на Корнелия, следва ролята на Сесто (Катовице, Полша). Участвала е в редица фестивали, в концерта по време на аудиенцията при папа Йоан Павел ІІ във Ватикана (2004) и в концерт в зала Dallas в Букурещ (2008). Репертоарът на певицата включва още ролите на: Медея от „Тезео” на Хендел, Дона Елвира от „Дон Жуан”, Папагена от „Вълшебната флейта” на Моцарт, Елизабет от „Дон Карлос” на Верди, Мими от „Бохеми”, Тоска от едноименната опера и Лиу от „Турандот”на Пучини, Графинята от едноименната опера на Монюшко, Марженка от „Продадена невеста”.

Анна Дитри е дипломантка на Вокалния департамент на Нов Български университет.

Роберт Марат – пианист и педагог, професор в Музикалната академия в Катовице. Следва камерна музика и специалностите клавесин и орган.от 1997 г. сътрудничи на Моцартеум в Залцбург. Като пианист и камерен изпълнител развива активна концертна дейност в Полша и чужбина. Участвал е в престижни музикални фестивали – Варшавска есен, Salzburger Festspiele. Направил е много записи за Полското радио и телевизия. За първи път прави записи на творби на Раул Кочалски и Александър Михаловски, които излизат в поредицата “Голямата полска шопенова традиция”. Лауреат на клавирни конкурси (в т.ч. “Карол Шимановски” в Лодз) и много награди за камерна музика (в т.ч. наградата на Полското радио “Йежи Лефелд”).

Програмата:

Избрани песни на Шопен

Превод Евгения Тагарева

1. Желание
2. Къде обича?
3. Вестоносец
4. Войник
5. Литовски напев
6. Скръбна река
7. Галеница
8. Пролет
9. Красиво момче
10. Нямаме насъщното
11. Завършек за двама
12. Отгоре, където теглеха

12 етюда от опус 10

През 30-те години са композирани и публикувани едни от най-важните Шопенови композиции – неговите етюди. Те са общо 27 – 12 в опус 10, посветени на неговия приятел Ференц Лист, 12 в опус 25, посветени на любовницата на Лист – Мари д’Агу (посвещение, станало повод за доста спекулации) плюс три отделно, без опусен номер и не чак толкова важни. Понятието „етюд” всъщност произлиза от френската дума за “упражнение”. Шопен е човекът, който превръща етюдите в нещо много повече. При него те са не само сбор от различни технически предизвикателства, но и истински художествени бисери. Почти всички етюди имат тривиални имена, които имат различен произход. При някои с тях се означава техническата част – „Черните клавиши” (оп. 10 № 5), „Октавите” (оп. 25 № 10) и т. н., при други художествената – „Зимен вятър” (оп. 25 № 11), „Революционен” (оп. 10 № 12) и др. Последният е една от най-известните и драматични композиции на Шопен. Смята се, че е композиран по време на ноемврийските вълнения от 1830 г. и оттам е произлязло името му. Трудно е да се определи дали това е точно така, но със сигурност бурната лява ръка и тревожната тема в дясната са сред най-забележителните в цялата романтична клавирна литература. Може би най-красивият етюд от 24-те е оп. 10 № 3. Той със сигурност е най-известният. За него самият Шопен казва: „През целия си живот никога повече няма да открия толкова красива мелодия!”. Това Lento ma non troppo наистина може да разчувства всеки. Трябва да се подчертае, че всички тези популярни имена на етюдите (а и на останалите му пиеси) не са дадени от самия Шопен. Напротив, той винаги е държал издателите да не слагат програмни заглавия на композициите му. Искал е неговата музика сама да изразява всичко, без да са необходими никакви допълнителни пояснения. И е успял. Етюдите на Шопен са само прелюдия към зрелите му творби, но те са може би най-великолепния пример в цялото му творчество как за две-три минути той може да каже повече, отколкото други за час.

Да си спомним за Шопен

2010 Година на Фрeдерик Шопен - 200 години от рождението на композитора

Огнян Стамболиев

За мнозина от нас музиката на Шопен е израз на богатия и сложен свят на преживяванията му. Това наистина е така, но бих казал, че има и нещо друго – по- мащабно, по-значимо от изповедта на едно чувствително и лесно ранимо сърце. Може би то е накарало Антон Рубинщайн да възкликне, че: „съдбата на Шопен – това е целият полски народ, който „пее” неговата музика”. Защото творчеството на знаменития музикант от Желязова Вола, прекарал по- голямата част от живота си далече от поробената Полша, от скъпите му Мазовше и Варшава, е било свързано винаги с родината му, с мъките и неволите на неговите сънародници.
Детството си Фридерик Шопен / роден е на 22 февруари 1810/, прекарва в столицата, където получава солидно музикално образование при прочутия тогава Войчех Живни. Всъщност, подобно на Моцарт, като „дете-чудо”, едва шестгодишен той изнася с шумен успех първия си самостоятелен концерт като пианист и композитор.
Младостта на Шопен е наистина безоблачна и щастлива, а изключителната му надареност скоро ще даде първите си плодове. Песните и танците от родния край са непресъхващ извор за вдъхновението му. Двадесетгодишен той е вече автор на внушителен брой опуси от редица жанрове, сред които и на два шедьовъра – Първия и Втория концерти за пиано и оркестър. Музикална Варшава става тясна за амбициозния младеж и той решава да обиколи големите културни центрове на Европа, да се представи като композитор и изпълнител, да научи и нещо ново и обогатен да се завърне в Полша. Но съдбата му сочи друг, по-труден път. След разгрома на революцията от 1831 година връщането му в родината е невъзможно и той ще трябва до края на живота си /17 октомври 1849/ да остане във Франция.
В Париж, тогавашната „столица на света”, неизвестният полски музикант бързо получава международно признание. Сред приятелите му са такива знаменитости като: Адам Мицкевич, Хайнрих Хайне, Ференц Лист, Ектор Берлиоз, Йожен Дьолакроа. Те не закъсняват да оценят гения на „поета на пианото”, който според тях, „вдъхнал нова душа на този инструмент и го обогатил неимоверно много”. Още тогава било оценено много високо съдържанието на музиката на Шопен. Всичко, което първият сред полските музиканти е създал е предано на вечната тема: любовта към родината. Тази любов откриваме от ранните му лирически светли варшавски опуси, до последните му ярки драматични творби, създадени в Париж, Ноан и Майорка. Скръб и гняв има още в Първото скерцо, в етюдите в до и ла минор, във Фантазията във фа минор. Някои от баладите му будят асоциации с поетическите видения на неговия гениален събрат поета Адам Мицкевич, подобно на него мечтал през целия си живот да види родината си свободна. Епическата широта и страстност на изказа свързва тези забележителни творби с най- силните страници на поемата „Пан Тадеуш” и „Сонетите”. Не случайно Ференц Лист твърди, че чул в полонезите на Шопен „твърдите и тежки стъпки на тези, които са встъпили в смел и доблестен двубой с руските поробители и с всичко жестоко и несправедливо в живота.”
В известните си, преведени и у нас „Мемоари”, а също и в музикалните си рецензии и репортажи Ектор Берлиоз неведнъж се спира с възторг на „света на благородните и мечтателни чувства” от мазурките, ноктюрните, валсовете, баркаролите и песните за глас и пиано на Шопен, като обръща внимание и на „възвишения трагически патос” на голямата му Соната в си-бемол минор.
Наследството на този велик музикант-новатор е притежание не само на неговата родна Полша, но и на цялото човечество. За нас тази музика е катализатор, способен да ни изтръгне от орбитата на ежедневието, да ни извиси до големите истини в живота. „Музика, способна да превърже с ласкави бинтове нашите нерви”, както би се изразил за нея великият Емил Чоран...